Те са много нашумели напоследък с бързите темпове на развитие на медицината, козметичната индустрия, текстилното производство, хранително-вкусовата промишленост и т.н. Нашият организъм- респективно и нашата кожа се среща с много и най-различни дразнители от околната среда, които за някои от нас се възприемат като алергени- дразнители и водят до бурни алергични реакции. Тук ще спомена едни от най-често наблюдаваните кожни заболявания в дерматологичната практика:
2. УРТИКАРИЯ (Urticaria)
2.1. Какво представлява уртикарията?
Това е заболяване, което се проявява с наличие на уртики (розово- червени, много сърбящи надигнати пъпки от няколко мм до гигантски размери) по кожата на тялото, като понякога могат да се съпровождат от затруднено дишане, дразнене в носоглътката и възпаление на очите. Жените страдат по-често от мъжете. Уртикарията (копривна треска) се дели на остра и хронична според хода на протичането й. Патогенезата на уртикарията може да бъде алергична, неалергична и смесена. Според това се класифицира уртикарията с нейните най-чести клинични манифестации като: хранителна, медикаментозна, бактериална, от ухапване на насекомо и т.н.; контактна, растително - светлинна, в следствие на нарушени обменни процеси в организма, и смесения вид: фикална-термична, механична и светлинна. Обикновено тя е „бърз тип" реакция, при която трябва да е налице предварителна сенсибилизация спрямо съответният агент, след което протича бурна алергична антиген-антитяло реакция с отделяне на хистамин, интерлевкини и още много други медиатори на възпалението. Обривите се появяват спонтанно и много бързо 1-3-6 часа след приема на някакъв медикамент, храна или контакт с някакъв външен дразнител, затова и мерките за лечение на уртикарията трябва да са своевременни, адекватни, бързи, антишокови ,за да се предотврати хронифициране на заболяването.
2.2. Изследвания
Много е важна анамнезата - какво е приемал пациентът часове преди обрива, с какво е имал контакт, за да може в бъдеще да се избегне подобна алергия. След това могат да се направят редица изследвания, но предимно при хроничните уртикарии като: рутинните кръвни изследвания, изследвания за паразити, огнищна инфекция, състояние на стомашно-чревния тракт, ендокринен статус и алергологично изследване.
2.3. Отокът на Квинке е частен вариант на Urticaria acuta, при което се засягат и лигавиците с изразена симптоматика на остър корем, припадъци, задушаване, ограничени големи оттоци по очите, ушите, скротума при мъжа; вулвата при жената. Това състояние се развива мълниеносно, при което се изисква медицинска спешност и лечение, поради риск за живота на пациента.
3.ЕКЗЕМА –ДЕРМАТИТ (Dermatitis allergica )
Oпределение:
Това е началото и краят на едно и също алергично кожно страданиe, което преминава през различните му клинични форми, но основният му патохистологичен субстрат е епидермалната спонгиоза.
3.1. Контактен дерматит (Dermatitis contacta, Eczema contacta, Eczema exogenes)
Tова е болестта на развитите страни, където хората имат пряк контакт с най-различни дразнители от околната среда в дома си , на работата, при употребата на козметични продукти и т.н. Те от своя страна биват иритативни (в следствие на химични вещества, въздействащи по неалергични механизми върху кожата), алергични-при контакт с алергени, алергизиращи кожата и фототоксични и фотоалергични при контакт на кожата със слънцето и дразнителите от околната среда. Заболяването се представя с наличието на мехурчета, сърбящи пъпки, зачервявания, екскориации с загрубяне на кожата, появата на малки корички и ранички.
3.2. Атопичен дерматит (dermatitis atopicа, eczema endogenes, neurodermitis diffusa)
Tова е генетично-обусловено алергично заболяване, което дава отражение не само върху кожата, но и върху много системи на организма (дихателна, храносмилателна ,нервна система) с клиничната изява на уртикария, бронхиална астма ,мигрена и атопична характеропатия. Фамилната предразположеност при децата с атопия посочва-някой член от семейството в около 60% да боледува от астма, атопичен дерматит или алергичен ринит. В патогенезата на кожното заболяване важна роля играят медиаторите на възпалението: еозинофили, мастоцити, цитокини, интерферон –гама, Лангерхансовите клетки, имуноглобулините и т.н. Наличието на понижен клетъчен имунитет е свързана със склонносттта към бактериални (St.aureus), микотични (Pitirusporum ovale) и вирусни инфекции (Herpes simplex), които в повечето случаи се явяват суперпонирана флора върху кожата. В основата за обяснение на бронхиалната астма стои залегнала теорията и за бета-адренергичната блокада на рецепторите на клетките. В резултат на това се освобождават голямо количество активни субстанции (хистамин, брадикинин, бавно реагиращи субстанции на анафилаксията и т.н.), отговорни за възпалението.
3.3. Стадии,през които преминава клиничната картина на една ендогенна екзема :
ПЪРВИ СТАДИЙ -характерен за възрастта-0-3 г. Започва през 3-6 месец със симетричен обрив по бузките на детето, по-късно по ръчичките, подбедриците и тялото, представен от сгрупирани малки мехурчета (status punctosus), зачервяване, папулки загрубяване на кожата (бузките на пипане са като посипани с пясък). Налице е интактен триъгълник от непроменена на цвят кожа около носа и устата. Често в следствие на разчесване на кожата ,тя се инфектира и разранява с появата на точковидни белези. Тези бебета са пастьозни, губят лесно от теглото си, склонни са към инфекции. До 3-та година се появяват и обстипация, астма, строфулус-атопични стигмати на заболяването.
ВТОРИ СТАДИЙ- при деца от 3-10 г., преобладаваща локализация - китки, ръце, задколенни кожни повърхности, шия и около очите. В този период кожата става все по-суха, лихенифицирана, с отлагане на кафеникав пигмент, наличие на периодичен силен сърбеж, който формира и психо-соматичният статус на тези деца (по-раздразнителни, с изразена характеропатия, неуравновесени с императивно поведение, критични към околните, разсеяни, но в същият момент много интелигентни и креативни в действията си).
ТРЕТИ СТАДИЙ- 25% от пациентите го достигат след 10г. възраст, като развиват астма, астматичен бронхит или вазомоторен ринит, кожна клиника на лихенифицирани ( задебелени) плаки по споменатите във втори стадий места на кожата. Рядко може да се наблюдава и еритродермия (покриване на цялата кожа с обрив),съпътстван от общо неразположение, температура, втрисане и подуване на регионалните лимфни възли. Тя съставллява около 3% от случаите.
3.4. Tерапия:
- Хигиенен режим-специални локални душ-гелове, олио и шампоани за нетолерантна кожа, емулгиращи емулсии, лосиони, кремове за превенция, защита и поддържане на водно-липидния баланс на кожата и осигуряване на бариерна защита.
- Хранителен режим
- Кортикостероиди в комбинация с антибиотици срещу локалната суперпонирана микробна флора
- Антихистаминови препарати
- Имуномодулатори и имуносупресори
- Субституираща терапия в следствие на обусловеният дефицит на ензима делта 6-десатураза
- Физикална терапия
- Климатолечение-високопланинско
- Профилактика и внимателно прилагане на ваксини в детската възраст
4. Алергии от медикаменти и от козметични причинители
4.1. Mедикаментозни дерматити-в следствие прием на различни медикаменти: антибиотици, нестероидни противовъзпалителни препарати, витамини, хормони, хранителни добавки и др.
Те протичат с появата по тялото и крайниците на силно сърбящи, розово-червени петна и плаки, които отшумяват при премахване на алергичния дразнител и адекватна противоалергична терапия.
Препоръчително е направата на алергичен тест, с цел избягване на последваща среща със същият алерген.
4.2 Алергии от козметични причинители
Тук спадат всички алергични контактни дерматити-екземи, при които кожата има контакт и отреагира с кожна алергична реакция-зачервяване, сърбеж, мехурчета, подмокряне.Уместно е епикутанен или скарификационен тест за алергия. Напоследък статистическите данни сочат, че пациентите с алергичен дерматит показват алергии към много и разнообразни козметични средства-като кремове, спирали, гланц за устни, червило,боя за коса, лак за коса и т.н.
