Злокачествените кожни заболявания напоследък заемат все по-голяма ниша в рубриката за дискутирани кожни заболявания. Затова се отдава голямо значение на повишените стойности на радиационния фон на нашата планета, повишаване интензитета на слънчевите лъчи, употребата на ГМО продукти и т.н. Съществуват различни класификации на туморните заболявания, като разделянето им на епителни (произхождащи от епитела на кожата), меланоцитни (от клетките натоварени с пигмента меланин в кожата-меланоцити) и мезодермални. Към епителните тумори спадат базоцелуларния карцином- Carcinoma basocellulare. Toй води начало от базалните клетки на епидермиса и космените фоликули, като нарастват с инфилтрация и деструкция на кожата, но по правило не метастазират. Въпреки, че не водят до метастази се причисляват към злокачествените тумори, поради разрушителното действие, което оказват върху кожата. Боледуват и двата пола с възрастова амплитуда предимно между 60-80 г, но напоследък има случаи , при които пациентите са много по млади- 45-50 години.
1.1. Какви са факторите, които водят до възникването на базалиома?
Актинични- ултравиолетовото слънчево лъчение, особено Б-лъчите, рентгеновите лъчи и радиокобалтовото лъчение. Все по-често срещащ се рак при хора от европеидната раса, които често пребивават в тропическите страни, там където слънцето е много силно и опасността от развитието на т.н. актинична ретикулоза е голямо. Страдат моряци, селскостопански работници, хора изложени често на физикалните атмосферни фактори.
Генетичния фактор
Хора с нежна, светла кожа- кавказката раса, скандинавски тип кожа, които имат фамилна обремененост и предразположение към рак на кожата.
Канцерогенни вещества
В работната среда. Такъв е например арсена, който може след 10 и повече години да предизвика базалиом на кожата. Рискови професии са работниците в рафинерии за земно масло, работещите с катран, асфалт, сажди и други подобни във въгледобивната индустрия.
Хронични кожни увреждания- хронични механични увреждания, хроничен радиодерматит, атрофична кожа и атрофични цикатрикси.
1.2. Как изглежда базоцелуларния рак на кожата?
В около 80% от случаите се наблюдава появата на колкото лещено зърно уплътнение на кожата, с телеангиектазии и леко надигнат ръб в периферията, с малка ерозия в центъра понякога покрита с кафеникава круста. С месеци и години този тумор може да се развива като солиден карцином или много бързо да се вдълбае в кожата, за да я разязви и да прокърви в дълбочина (улкус роденс). Понякога тенденцията е да продължи да се разширява в дълбочина и да доведе до деструктивни промени на кожата и подлежащите тъкани (улкус теребранс). Базоцелуларният карцином може понякога да имитира пигментна бемка, когато е натоварен с голямо количество пигмент. Когато е на нивото на кожата разположен се нарича повърхностно разположен карцином. Лечебният подход при него има най-бързи резултати.
1.3. Как се диагностира базоцелуларния карцином?
Клинично представяне на лезията, дерматоскопия, цитонамазка и като краен метод за диагностика, но най-пълен е хистологичното изследване- биопсията.
1.4. Лечение на базалиома:
Криотерапия (течен азот), електрокоагулация, локално третиране с имуномодулатори ( Aldara), рентгенова терапия или хирургично лечение. Като дерматолог- физиотерапевт, с достатъчно дълъг опит в лечението на този вид рак на кожата (включително и работа в рентгенов кабинет към кожен диспансер гр. Пловдив), бих споделила, че броят на пациентите в България с това заболяване не е малко и не трябва да се пренебрегва моята препоръка, че при всяка кожна лезия, която не зараства в рамките на 2-4 седмици трябва незабавно да се потърси помощ от специалист- дерматолог.
Профилактика: спазване на хигиенните изисквания за престой на открито през слънчевите дни от годината. Превенция от ултравиолетовите лъчи и фотозащита.
2. Спиноцелуларен карцином (Carcinoma Spinocellulare, Spinalioma, Epithelioma spinocellulare)
Oпределение: злокачествен епителиален тумор, който започва обикновено in situ и в последствие инвазира като злокачествен тумор на кожата, с деструктивен растеж, метастазиране в близките лимфни възли и при несвоевременни мерки водещ до летален край за пациента. Той е значително по-рядко срещан в сравнение с базоцелуларните карциноми. Провокира се от редица фактори, отговорни за появата му (погледнете фактори при базалиома по-горе).
3. Как се проявява спиноцелуларния карцином?
Той започва най-често като сивкава или жълта надигната, с големината на лещено зърно хиперкератоза по лицето, долна устна или ръцете- местата, които са най-често подложени на слънчевите лъчи. Важен е факта, че тази лезия често кърви и е болезнена в началото. Така появила се, тя бързо нараства с големина на маслина, придобива плътността на дъска и е вече неболезнена, поради това много често пациентите се заблуждават и не търсят лекарска помощ. В последствие се засягат подкожни структури с деструкция, налице е увеличаване на лимфни възли регионално и матастазиране .
Прогнозата зависи от локализацията. При рак на лигавицата-пенис, език, вулва-прогнозата е лоша. При карцином на кожата, който не надхвърля 2-3 см може да се очаква излекуване в 85-90% от случаите.
С по-добра прогноза са по-диференцираните тумори, защото рядко метастазират.
Лечение- оперативно лечение, рентгенова терапия, радиологично лечение при засягане на лигавиците.
4. Меланома малигнум ( MELANOMA MALIGNUM )
Най-тежкият и бързотечен рак на кожата, който сравнително бързо дава метастази в регионалните лимфни възли и в различни органи от човешкото тяло. Това се дължи на факта, че е налице незначителен имунен отговор на организма спрямо меланомните клетки, които от много рано освобождават блокиращи антитела, които не се възприемат от клетките на организма като чужди. Причината за появата на меланома малигнум е все още не напълно изяснена. Злокачествените меланоми преобладават изключително сред бялата раса, като честотата им е средно около 6-8 на 100 000, но това съотношение в последните години все повече се променя и броя на болните от маланома малигнум значително нараства, поради което профилактичните мерки и ранната диагностика (направата на дерматоскопия на бемките) са в случая от голямо значение. По-често боледуващи от меланома малигнум са хората със скандинавски тип кожа (светли, червени коси и млечно -бяла кожа ). При този тип кожа наличието на пигмента меланин, който се намира в клетките и покрива ядрото им е значително намален. Ядреният материал на клетката не е защитен достатъчно добре.Той е много уязвим на чести слънчеви изгаряния (особено в детска възраст). Кожата има памет -поради, което с напредване на възрастта и фотостареенето на кожата, пациентите са повече уязвими от това кожно заболяване. Факт е, че маланома малигнум може да се срещне и върху абсолютно нормална кожа. През пубертета се среща рядко. Боледуват хора в средна възраст 35-50 г., като жените 2 пъти по- често са засегнати в сравнение с мъжете. Този рак на кожата може да засегне както кожата, така също и лигавицата и полулигавицата. По-рядките, но и с по-лоша прогноза са меланома малигнум с перианална, околопръстова, генитална локализация и др.
Генетични фактори- наличие на един или повече болни от маланома малигнум или диспластични бемки, т.е. бемки, които представляват риск за по-нататъшното развитие на рак на кожата върху тях.
Прекомерно дълъг престой на открито под въздействието на физикалните фактори (слънце, вятър, радиация и др.)
Механични фактори- раздразване и разраняване на някаква предишна пиментна бемка на мястото, където в последствие се развива меланома малигнум. Предшестващо неудачно лечение на бемка.
Преканцерозни кожни заболявания като: лентиго малигна, диспластични невуси, пациенти с т.н В-К невусен синдром (с над 90-150 бемки по кожата на тялото), големи над 5-7 см бемки по рождение и др.
4.2. Как изглежда меланома малигнум?
Той представлява тъмно-кафяво до черно образувание на нивото на кожата или леко надигнато над нея. Макар и рядко меланома малигнум може да се представи и като апигментно образувание. Не съществува еднотипен меланом. Те се различават по форма, големина, цвят, симетрия и локализация. От съществено значение е дали лезията подмокря, дали е инфилтрирана към околната кожа, дали кърви и показва белези на регресивни прояви.
4.3. Диагностика на меланома малигнум
Макроскопски т.е. визуално може да се наблюдава промяна на бемката: потъмняване на цвета или изсветляване, асиметрия на бемката, разширяване, разязвяване, кървене, увеличение палпаторно на регионалните лимфни възли. Най-модерен метод за диагниостика е дерматоскопията, чрез който се получава много повече информация в дълбочина за спецификата на бемката. Не напоследно място е хистологичното изследване на съответната бемка. Образната диагностика е необходима при доказване на метастази в различните органи на човешкия организъм.
4.4. Прогноза на меланома малигнум
Тя се определя от стадия на развитие и дълбочината на инфилтрация на кожата или лигавиците от тумора. Туморната инвазия е показателна изключително много и за последващото хирургично лечение. Меланома малигнум много бързо метастазира по лимфен път в регионалните лимфни възли и по кръвен път преди всичко в черния дроб, белия дроб, сърцето и мозъка. Имайки предвид засягането на жизнено важни органи и функции на организма, прогнозата на този злокачествен тумор на кожата е лоша. При инвазия на тумора 1-2 степен преживяемостта е над 5 години след премахване на първичния тумор, но при пациенти със степен на инвазия 3-4 степен, преживяемостта е под 5 години.
4.5. Лечение на меланома малигнум
Лечението е само хирургично. Според стадия на тумора се прави хирургично изрязване в сантиметри (3-5 см) около злокачествената лезия тридимензиално. Отстраняването на регионалните лимфни възли е практика на повечето хирурзи, но тяхното махане е все още спорен въпрос при маланома малигнум с нисък риск, във връзка с имунния отговор на организма и неговата имунна защита.
При налични далечни метастази се прилагат коктейли химиотерапия, имунотерапия, имуностимулатори в съчетание с витаминотерапия и др.
От голямо значение за намаляване на пациентите с маланома малигним е своевременната ранна диагностика, дерматоскопия на бемките по кожата и лигавиците и спазване на хигиенните норми на поведение при излизане на открити места през горещите летни месеци. Да бъде пациента чрез медиите информиран е от изключителна важност !!!
Всяка година се провежда в повечето европейски страни, включително и в България безплатна кампания Евромеланома, която има за цел ранното откриване и лечение на меланома малигнум.
Моят кабинет вече седма година активно и безвъзмездно ще участва в тази хуманна мисия за превенция на хората от рак на кожата.
За повече информация виж: форума за въпроси на д-р Сурлекова