Детската кожа носи в себе си своите особености, специфичност и физиологични различия от кожата на възрастните индивиди. Затова тя страда от типични за възрастта й кожни заболявания. При раждането водното съдържание на кожата е 80-90% и с нарастване на възрастта то постепенно намалява на 60%. Затова детската кожа е по-пастьозна, пухкава и нежна. Тя играе важно значение за обмяната на вещeствата в детския организъм, подпомага детоксикиращата функция на бъбреците и черния дроб, играе защитно- бариерна функция за организма, като важен таргетен орган на имунната система. При новороденото загубата на вода през кожата е много по-голяма. Това често води до дехидратиране на детето и забавяне на жизнените му функции. Поради несъвършенството на терморегулативните механизми на кожата при децата, те често боледуват от инфекции, засягащи потните жлези (милиария, перипорити, абцеси и др.). Затова претоплянето на новородените трябва да се избягва, особено в летните месеци.
Високият пермеабилитет на кожата (нейната пропускливост ) също е факт, който трябва да се има предвид при предписване на лекарства за локална употреба, тъй като те, приети през кожата, влияят негативно върху физиологичното развитие на детето (напр. локалната употреба на кортикостероидни мехлеми и кремове).
Едно напоследък нерядко срещано кожно заболяване в кърмаческа възраст е и акне неонаторум при естествено хранене на кърмачета в период от 2-3 месеца в следствие на преминаване на андрогенни хормони чрез кърмата. Бузките на детето са покрити от червени гнойни милиарни малки пъпчици, които много наподобяват младежкото акне по време на пубертетната възраст. Лечение е както при младежкото акне, но със завишено внимание във връзка с повишената резорбция на препаратите през детската кожа.
Анатомо-физиологичните особености на кожата при новородените е от голямо значение за етиопатогенетичното обяснение за възникване на някои заболявания още от ранна детска възраст.
В първото тримесечие на детето често срещано кожно заболяване е себороичният дерматит, при който съществува сезонна зависимост предимно при кърмачета на естествено хранене и тенденция за излекуване към шестия месец. Но в пубертетната и напредналата възраст той може отново да се прояви със стигмите на себороичен дерматит. Поради това се смята, че себороичният дерматит е кожно страдание, при което са налице конституционални особености на организма върху генетично обусловен терен. Себороичният дерматит рядко води до еритродермия (обхващане на цялата кожа на детето). Той засяга най-често главичката на детето, челото, веждите и носа под формата на жълто-белезникави мазни люспи (така нареченият горен тип). При засягане на слабинните гънки на седалището говорим за долен тип себороичен дерматит. Някои автори се стремят да намерят сходство между това заболяване и атопичния дерматит, който подробно съм описала в колонката за атопичен дерматит.
Терапевтични принципи в детската дерматология
Основен принцип: да не се вреди на кожата на детето, а от там и на организма като цяло. Минимализиране на употребата на антибиотици и кортикостероидни препарати с оглед на нарастващите им странични действия.
Обучение на родителите на детето за спазване на рационален хранителен и хигиенен режим за оптимално отглеждане на едно физически и интелектуално здраво дете.
Климатотерапия за стимулиране на защитните функции на организма на детето.
Съвет от лекаря-дерматолог: при наличен кожен проблем не използвайте при децата препарати за локално и вътрешно лечение, които не са ви предписани от лекар специалист. Винаги четете упътванията на медицинските препарати.
